Към съдържанието
Обратно към статиите
История
7 мин четене

Провлакът на Несебър – връзката между Стария и Новия град

Провлакът на Несебър – връзката между Стария и Новия град — илюстрация
Илюстрация, генерирана с изкуствен интелект по снимки от Wikimedia Commons: Oleg Yunakov, Cherubino, Cherubino (CC BY-SA 4.0, CC BY-SA 3.0). Илюстрацията се разпространява под CC BY-SA 4.0.

Старият Несебър е на скалист полуостров, дълъг 850 м и широк 350 м, който се свързва със сушата чрез тесен провлак (по данни на музей „Старинен Несебър“ и на Община Несебър). Днес главният достъп до Стария град е именно през провлака. Тук са вятърната мелница – един от символите на града, – пристанищата от двете му страни и крепостната порта, през която се влиза в древната Месамбрия.

Провлакът и световното наследство

В изявлението за изключителната универсална стойност на обекта „Старинен град Несебър“ (критерий iv) се говори за „изключителната природна конфигурация на скалистия полуостров, свързан с континента с дълъг тесен провлак“. Природата и архитектурата тук се разглеждат като едно цяло. Самият провлак е вътре в границите на обекта: с решението на Комитета за световно наследство от 2008 г. в тях влиза цялата полуостровна част с провлака. Още Наредба № 8 от 1981 г. за архитектурно-историческите резервати Созопол и Несебър включва в резервата „цялата полуостровна част с контактна зона „провлака“, свързващ старата и новата част на града“. Постановление № 174 на Министерския съвет от 1991 г. също включва провлака: според приложенията към Визията (2026) резерватът по него обхваща цялата полуостровна част с провлака, включително възстановените територии на северния бряг, а мисията на ЮНЕСКО от 2018 г. го цитира като обхващащо полуострова, провлака и приблизително триъгълен участък на сушата в основата му.

Как се е променил провлакът

Днешният провлак не изглежда като в миналото. Визията за Старинен град Несебър (2026) отбелязва, че той е запазил ролята си на връзка „континент – полуостров – море“, но след разширяването и укрепителните работи вече не отговаря на описанието „тесен и почти невидим отдалеч провлак“ от номинационното досие от 1982 г. Сравнителният анализ на НИНКН, цитиран от мисията на Центъра за световно наследство и ИКОМОС от 2023 г., посочва, че брегоукрепването е променило северния и югоизточния бряг, както и провлака, който е станал малко по-широк. Според Стратегията за културното наследство на Община Несебър мерките за укрепване на брега са започнали още преди вписването в Списъка на ЮНЕСКО и са разширили периферията на полуострова. Приложенията към Визията посочват ниските части на провлака сред зоните, застрашени от потенциални наводнения.

Вятърната мелница

Най-разпознаваемият обект на провлака е дървената вятърна мелница. Тя стои в уширената му част, на мястото на възрожденска мелница, построена върху четириъгълна средновековна кула. Сегашната мелница е възстановена през 1968 г. по запазена архивна документация (приложение към Визията, 2026). Туристическият пътеводител на общината дава друга хронология: мелницата е останала от турско време, саморазрушава се през 1929 г. и е издигната отново след 1944 г. Изпълнен е проект за консервация и реставрация (документите посочват 2021 и 2022 г.) – според приложенията към Визията със средства на общината, а според Стратегията за културното наследство – с подкрепа на Министерството на културата. От 2023 г. мелницата се използва като изложбено пространство. Първата изложба в нея, „Богатствата на Античния некропол на Месамбрия“, представяше над 100 предмета от V в. пр. Хр. до IV в. сл. Хр.

Мелницата е музеен обект на музей „Старинен Несебър“: по ценоразписа за 2026 г. (прочетен на 28.10.2026 г.) билетът е 2,56 € за възрастен и 1,53 € за дете. Тя е една от трите запазени несебърски вятърни мелници – другите са на северния бряг до базиликата „Св. Богородица Елеуса“ и в континенталната част на града. Повече има в статията за вятърните мелници на Несебър.

Пристанищата от двете страни

От северозападната страна, точно на север от провлака, е рибарското пристанище „Северна буна“ (доклад на консултативната мисия на ЮНЕСКО и ИКОМОС от 2017 г.). То е обновено през 2022 г. след оценка на въздействието върху наследството, одобрена от Центъра за световно наследство. Според Стратегията за културното наследство то има места за до 121 малки плавателни съда и рибна борса за пресен улов. От южната страна, между провлака и пътническия терминал с Морската гара, е частното яхтено пристанище „Марина Несебър“. Повече за тях и за древните пристанища – в статията за пристанищата на Стария Несебър.

Портата и крепостните стени

В края на провлака се влиза в Стария град през западната крепостна порта. По данни на музея тук е най-добре запазеният участък от ранновизантийската крепостна стена от средата на V век. Стените от това време са градени в opus mixtum – редуване на пояси от камъни и тухли, а при портата лицето им е от големи каменни блокове, обработени в правоъгълна форма. Портата е фланкирана от две правоъгълни кули, а встрани от тях симетрично са изградени полукръгли и кръгли кули. Входът се е затварял с две врати – спускаща се и двукрила. Музеят разказва, че при превземането на града от хан Крум през 812 г., след 14-дневна обсада, крепостната стена е разрушена, а в края на IX век е възстановена с тухли.

Част от укрепленията продължава под водата. Североизточно от провлака, при вълнолома „Аргирова буна“, Центърът за подводна археология проучва т.нар. диатейхизма – стена, перпендикулярна на северната крепостна линия, която е преграждала пътя покрай брега. Началото ѝ е на сушата, а продължението – под вода. Установени са три етапа: стена от големи блокове, навярно от късния класически или елинистическия период (V–IV в. пр. Хр.), стена в opus mixtum от V–VI в. и преграда от натрупани огромни камъни, навярно от късното Средновековие или от османския период. При разкопките през 2023 г. по външната страна на ранновизантийската стена са открити следи от голям пожар. Докладът на България до Центъра за световно наследство ги свързва предположително с превземането на града от Крум през 812 г.

Отвъд провлака

На сушата срещу провлака започва новата част на града. Според доклада на мисията от 2023 г. оттук се открива уникална гледка към полуострова, а районът на сушата точно срещу провлака е известен някога като „Дюните“. Тук е некрополът на античния град – според „Ценности и атрибути“ тази територия е използвана за погребения чак до османския период. Повече – в статията за Новия град на Несебър.

Практическа информация

  • Пеша: провлакът се минава пеша; оттук започва и разходката из църквите на Стария град – например до „Св. Йоан Кръстител“ и „Св. Спас“.
  • С кола: според доклада на България до Центъра за световно наследство за летните сезони на 2023 и 2024 г. Общинският съвет прие схеми за движението, по които от 1 април в Стария град влизаха само автомобили с пропуск, имаше два контролно-пропускателни пункта с автоматични бариери – на ул. „Крайбрежна“ до паркинг „Север – голям“ и при портата, – а скоростта на полуострова беше ограничена до 20 км/ч. Спирката на туристическите автобуси за новата част на града беше паркингът „Мелницата“. Проверете актуалните правила в Община Несебър.

Източници

Проверено на 28 октомври 2026 г. Правилата за достъп с кола и цените се променят – уточнявайте ги преди пътуване.

Получавай местни новини и оферти

Един имейл месечно с най-добрите статии за Черноморието и сезонни оферти. Без спам.