Към съдържанието
Обратно към статиите
История
6 мин четене

Църквата „Свети Спас“ в Несебър – стенописи от XVII век

Редакция Nesebar.net
22 април 2026 г.
Църквата „Свети Спас“ в Несебър – стенописи от XVII век — илюстрация
Илюстрация, генерирана с изкуствен интелект по снимки от Wikimedia Commons: Pudelek (Marcin Szala), Cherubino, Cherubino (CC BY-SA 3.0). Илюстрацията се разпространява под CC BY-SA 3.0.

„Свети Спас“ е малка църква в Стария Несебър, построена в началото на XVII век, по време на османското владичество. Отвън това е еднокорабна, едноапсидна постройка с дървен стреховиден покрив, а вътрешността ѝ е изцяло изписана със стенописи от същия век. Днес църквата е музеен обект на музей „Старинен Несебър“. В туристическия пътеводител на Община Несебър тя се среща и с името „Възнесение Господне“, а в списъка на НИНКН, в записа за обявяването ѝ за „народна старина“ през 1927 г., – като „Църквата Възнесение“.

Кога е построена

Според музей „Старинен Несебър“ църквата е строена през 1609 г. със средствата на богат несебърски гражданин, по времето на митрополит Киприан. Това личи от дарителския надпис над южния вход. Туристическият пътеводител на общината предава сведението малко по-различно: църквата е издигната в началото на XVII век върху руините на по-стара църква, а през 1609 г. е изписана със средствата на местен архонт, тоест на заможен гражданин. В доклада на България до Центъра за световно наследство за 2023–2024 г. под една от снимките е посочена 1604 г., но останалите официални текстове, които прочетохме, свързват църквата с 1609 г.

Архитектура

„Свети Спас“ е еднокорабна и едноапсидна църква, дълга 11,70 м и широка 5,70 м. Някога по цялата ѝ северна страна е минавал тесен и дълъг притвор и с него ширината на сградата е достигала 9,80 м. Покривът е дървен, стреховиден, без обшивка отвътре. Източната фасада е била наполовина вкопана в земята – документът „Ценности и атрибути на културното наследство на Старинен град Несебър“ (2026) също отбелязва, че църквата е била частично вкопана.

Стенописите

Вътрешността е изцяло стенописана от неизвестен майстор в началото на XVII век. Стенописите пресъздават епизоди от живота на Христос и Богородица. В апсидата е изобразена Богородица „Ширшая небес“ с Младенеца – иконографски тип, който в английската версия на сайта на музея е наречен Virgin Platytera.

Документът „Ценности и атрибути“ отбелязва, че несебърската иконописна школа достига своя апогей през XVI–XVII век, и включва стенописите на „Св. Спас“ сред запазените образци на църковната живопис в града, заедно с тези в „Св. Стефан“ и „Св. Йоан Кръстител“. Според изследване от 1950 г. (Василиев), цитирано в същия документ, сходно разпределение на стенописите е имало и в несебърската църква „Св. Георги Нови“, съборена през 1937 г.

Графити на кораби

Според доклада на България до Центъра за световно наследство за 2023–2024 г. „Св. Спас“ е една от четирите несебърски църкви – заедно с „Св. Тодор“, „Св. Стефан“ и „Св. Йоан Алитургетос“, – в които са запазени над 300 единични или групови графита на кораби. Освен кораби са издраскани животни, хора и сгради, както и стотици лични имена и години. Сред примерите в „Ценности и атрибути“ е графит на четиримачтов търговски клипер от средата на XIX век именно от „Св. Спас“. Мисията на ЮНЕСКО от 2017 г. отбелязва проблеми в тази църква, свързани с покрива, и че изписаната мазилка непосредствено около графитите вече е започнала да се руши.

Надгробната плоча на Матаиса Кантакузина Палеологина

Дълги години в пода на църквата е стояла надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина. Според „Ценности и атрибути“ плочата е документирана в рисунките на Sayger и Desarnod от 1829–1830 г. Днес тя не е в църквата, а в Археологическия музей в Несебър.

Около църквата

До църквата при археологически проучвания е открито елинистическо жилище: на около 3 м под днешното ниво са разкрити сутеренно помещение, стълбище към него и кладенец на перистил (двор с колонада). Жилището е проучено и документирано, а към 2024 г. мястото му е отбелязано в настилката. Пространството около църквата е благоустроено и е част от културно-туристическия маршрут „Духовен път“.

Състояние и статут

В доклада на България до Центъра за световно наследство за 2023–2024 г. „Св. Спас“ е сред църквите, за които са определени спешни мерки; посочени са проблеми с отводняването. Приложенията към Визията за Старинен град Несебър (2026) цитират оценката на НИНКН от 2018 г., според която за „Св. Спас“ са нужни спешни намеси – отводняване и климатизация. В Националния регистър на недвижимите културни ценности църквата е вписана като архитектурно-строителна ценност с категория „национално значение“ (ДВ, бр. 41 от 1964 г.); още през 1927 г. е обявена за „народна старина“ (ДВ, бр. 69 от 1927 г.). Тя е част от „Старинен град Несебър“, вписан в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 1983 г.

Как да я намерите

По данните на общината в списъка на НИНКН адресът е ул. „Бриз“ № 1. На картата на музей „Старинен Несебър“ църквата е с номер 7: непосредствено на изток от „Св. Йоан Кръстител“ и на изток-югоизток от Ранновизантийските терми. На североизток от нея са „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ и „Св. Параскева“, така че трите църкви лесно се обикалят заедно.

Посещение

  • Билет (ценоразпис на музея за 2026 г., прочетен на 28.10.2026 г.): 2,56 € за възрастен и 1,53 € за дете; за организирани групи – 2,05 € и 1,02 €. Има и комбиниран билет за „Св. Стефан“ и „Св. Спас“ – 6,14 € за възрастен и 3,07 € за дете.
  • Работно време: към датата на проверката сайтът на музея показва само таблицата за 2025 г. В нея „Св. Спас“, „Св. Параскева“ и „Св. Йоан Кръстител“ са отворени всеки ден от 1 април до 12 октомври с обедна почивка (от 2 юни до 14 септември – от 10:30 до 14:00 и от 14:30 до 19:00 ч.), а през останалите месеци – по заявка. Уточнете актуалното работно време в музея.

Източници

Проверено на 28 октомври 2026 г. Работното време и цените се променят – уточнявайте ги преди посещение.

Получавай местни новини и оферти

Един имейл месечно с най-добрите статии за Черноморието и сезонни оферти. Без спам.