Към съдържанието
Обратно към статиите
История
8 мин четене

Пристанищата на Стария Несебър – история и днешен вид

Пристанищата на Стария Несебър – история и днешен вид — илюстрация
Илюстрация, генерирана с изкуствен интелект по снимки от Wikimedia Commons: Wizzard, Wizzard, Wizzard (Public domain).

Морето е определяло живота на Несебър от най-древни времена. Според музей „Старинен Несебър“ Месамбрия е имала две удобни пристанища – северно и южно, – в които и днес се откриват останки от оборудването на древните кораби. Част от някогашния град и от пристанищните му съоръжения вече е под водата, а около полуострова и днес има няколко действащи пристанища. Ето какво казват официалните източници за пристанищата на Стария Несебър – от бронзовата епоха до днес.

Пристанищата в древността

  • Бронзовата епоха. В доклада на България до Центъра за световно наследство за 2023–2024 г. е цитирано изследване на К. Порожанов (сп. „Археология“, кн. 1, 1989): през втората половина на II хилядолетие пр. Хр. край полуострова са функционирали две пристанищни зони. Едната е била на север от полуострова и е засвидетелствана с 23 открити каменни котви, а другата – от южната, подветрената страна.
  • Гръцката колония. Според музея първите гръцки заселници, дорийци по произход, пристигат в края на VI в. пр. Хр. Описанието на обекта на сайта на ЮНЕСКО посочва началото на VI в. пр. Хр. Градът започва да сече свои монети още през първата половина на V в. пр. Хр. и поддържа търговски връзки с градовете от Черно, Егейско и Средиземно море.
  • Къде са били главните пристанища. Документът „Ценности и атрибути на културното наследство на Старинен град Несебър“ (2026) посочва, че основните пристанища са били от южната и югоизточната страна на полуострова, защитени от северните и североизточните ветрове. От северната страна е имало временна стоянка за товарене и разтоварване и за укритие при силни ветрове. Над т.нар. Северно пристанище, на тераса, са открити основите на храм на Зевс Хипердексиос от V–IV в. пр. Хр. (Стратегия за културното наследство на Община Несебър 2023–2032).
  • Повече от едно пристанище. Още от римския поет Овидий се знае, че Месамбрия е имала повече от едно пристанище („Ценности и атрибути“).

Потъналият град

Според „Ценности и атрибути“ поне една трета от античния град днес е под водата – заради покачването на морското равнище, тектонските движения, абразията и ерозията. Крепостни стени, вълноломи и архитектурни останки са открити на около 170 м от днешния бряг и до 6 м дълбочина. Според Стратегията за културното наследство първите подводни проучвания са в периода 1960–1984 г., когато под ръководството на Люба Огненова са проведени 15 експедиции. През 2015 г. проучванията са възобновени от Центъра за подводна археология и от 2017 г. се провеждат всяка година.

Какво е открито досега (по „Ценности и атрибути“, оценката на ИКОМОС от 2023 г. и доклада на България до Центъра за световно наследство за 2023–2024 г.):

  • Вълноломите. От югоизточната страна на полуострова са идентифицирани два монументални вълнолома от натрупани камъни. „Ценности и атрибути“ ги датира в ранновизантийския период (V–VI в.), а оценката на ИКОМОС от 2023 г. – в късната античност или по-късно. Единият е линеен и дълъг около 90 м, а другият е Г-образен, с размери 45 × 45 м. „Ценности и атрибути“ ги определя като най-големите антични архитектурни съоръжения, открити досега в Черно море.
  • Пристанищни натрупвания. В акваторията на древните пристанища са открити натрупвания от артефакти – главно керамика и котви.
  • Нова датировка. Според доклада на България за 2023–2024 г. през 2023 г. радиовъглеродният анализ на греди от основата на стена в морето югоизточно от полуострова показва, че т.нар. „тракийска стена“ не е построена от траките преди основаването на гръцката колония, а от дорийските заселници скоро след като се установяват тук, в късния класически период.
  • Старото морско равнище. Основата на ранновизантийска стена, проучена през 2024 г. в малкия залив южно от вълнолома „Южна буна“, е указание, че през V–VI в. морското равнище е било с около 2,5 м по-ниско от днешното (по същия доклад).
  • Заливът на Равда. При подводно проучване в един от заливите на Равда през 2024 г. е намерено голямо количество антична керамика – свидетелство, че заливът е използван като пристанище. Открити са и три фрагмента от керамика от късната бронзова епоха.

През 2023 г. Комитетът за световно наследство разширява обекта с три участъка под вода – на северозапад, югоизток и юг от полуострова, общо 7,61 ха. В южния участък са подводни останки, които ИКОМОС описва като антична улица покрай днешния бряг; „Ценности и атрибути“ е по-предпазлив и допуска, че структурата от големи плочести камъни е улична настилка, платформа или основа на крепостна стена. През октомври 2026 г. Община Несебър обяви, че заедно с Центъра за подводна археология подготвя подводни туристически маршрути и „сухо гмуркане“ с очила за виртуална реалност в туристическия информационен център в Стария Несебър.

Средновековие и османско време

Музеят пише, че през XII и XIII век Несебър развива активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика и с княжествата на север от Дунав. В периода 1201–1263 г., когато градът е в пределите на българската държава, той поддържа търговия с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и други градове. През османското владичество несебърското пристанище остава основен център за внос и износ по черноморското крайбрежие. Според цитирания в доклада до ЮНЕСКО източник Месемврия присъства във всички средновековни портолани и редовно е отбелязвана в червено на морските карти от XIV–XV век. Според „Ценности и атрибути“ (2026) днес в църквата „Христос Пантократор“ е подредена изложбата на музея „Несебър и заливът в стари карти (IV–XIX век)“ – осемнадесет карти от различни направления на европейската картография.

Мореплаването е оставило следи и в църквите: според доклада на България за 2023–2024 г. в „Св. Спас“, „Св. Тодор“, „Св. Стефан“ и „Св. Йоан Алитургетос“ са запазени над 300 единични или групови графита на кораби. Повече – в статиите за „Свети Спас“ и „Свети Тодор“.

Пристанищата днес

Според Стратегията за културното наследство в общината има шест пристанища с различна собственост и предназначение. Около Стария Несебър са:

  • Пристанище „Несебър“ с Морската гара. Пътническият терминал за обществен транспорт е в югозападната част на полуострова. Морската гара е построена през 60-те години на XX век и е в охранителната зона на обекта на ЮНЕСКО. Терминалът е част от пристанище Бургас за обществен транспорт и от 8 септември 2014 г. е отдаден на концесия за 35 години. Големи кораби отдавна не акостират тук: през 2016 г. пристигат 4 кораба, през 2017 г. – 1 (със 102 пътници), през 2019 г. – 1, а през 2020–2022 г. – нито един круизен или пътнически кораб. Днес пристанището се ползва главно от риболовни кораби, рибарски лодки, яхти и малки туристически корабчета.
  • „Марина Несебър“. Частно яхтено пристанище в югозападната част на Стария Несебър, между пътническия терминал и провлака.
  • Рибарско пристанище „Северна буна“. На северозападната страна, точно на север от провлака. Обновено е през 2022 г. след оценка на въздействието върху наследството, одобрена от Центъра за световно наследство. Има места за до 121 малки плавателни съда и рибна борса за пресен улов.
  • „Северно пристанище Несебър“. Яхтено пристанище, което се използва главно от малки туристически корабчета за разходки в залива и за превоз до „Слънчев бряг“ и „Елените“. Общината е негов собственик и оператор, а дейността се изпълнява от общинското предприятие „Пристанищна инфраструктура Несебър“, създадено през 2022 г.

Мисиите на ЮНЕСКО и ИКОМОС от 2018 и 2023 г. препоръчват в дългосрочен план пътническият терминал и „Марина Несебър“ да бъдат изнесени извън полуострова. В доклада за 2023–2024 г. българската страна цитира становище на Дирекция „Морска администрация“ – Бургас, която не приема тази препоръка, тъй като терминалът е съществувал в същия вид и при вписването на обекта през 1983 г.

Какво да видите около пристанището

  • Старата фарова кула. По данни на туристическия пътеводител на общината фарът е запален за първи път на 25 юли 1932 г. След изграждането на вълнолома през 1954 г. е поставена четиристенна метална конструкция, висока 7,5 м, с електрическа оптика.
  • Улицата на Анжело Ронкали. Улицата, носеща името на Анжело Ронкали, води към Морската гара. На нея през 2014 г. е открита паметна плоча на Анжело Ронкали – по-късно папа Йоан XXIII, – с надпис в знак на признателност за благодеянията му към града през 1925–1934 г.
  • Старото кметство. Сградата е от 1929 г. и е възстановена през 2014 г. От терасата ѝ се вижда пристанището.
  • Амфитеатърът. Намира се до пристанището, в близост до църквата „Св. Йоан Алитургетос“; на сцената му се провеждат фестивали и спектакли.
  • Никулден. На 6 декември вярващите пренасят иконата на Св. Никола през града до пристанището, където рибарите получават корабната си икона. По стара традиция се излиза с лодки в морето и се хвърлят осветени венци (Стратегия за културното наследство).

Как да стигнете

От портата в края на провлака слезте към южния бряг на полуострова: на картата на музей „Старинен Несебър“ там са южната крепостна стена и църквите „Св. Стефан“ и „Св. Йоан Алитургетос“. Корабчетата за „Слънчев бряг“ тръгват от Южното и от Северното пристанище (пътеводител на общината). Повече за пътя към Стария град има в статията за провлака, а за съвременната част на града – за Новия град.

Източници

Проверено на 28 октомври 2026 г. Разписанията на корабчетата и условията в пристанищата се променят – уточнявайте ги на място.

Получавай местни новини и оферти

Един имейл месечно с най-добрите статии за Черноморието и сезонни оферти. Без спам.